18 oct 2020, 15:10

Скитница

674 1 2

Скитам се като самотница в нощта,

тръгнала към неизвестна посока..

Отвътре ме погълна сякаш пустошта,

сърце си нямам - използвана стока..

 

Жадна за прегръдка топла, майчина,

студ сковава цялото ми тяло - лед..

Душата си изгубих, остана празнина,

мъртвец, в лицето - с поглед, блед..

 

С приятели, "верни", себе си погубих,

сляпа бях - наивна, за лъжите - глуха..

Като скитница, самотна, се изгубих,

към безпътица вървя -  саморазруха..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© К. Г Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти!
  • Желая ти, да намериш верният път, огрян от слънчеви лъчи!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...