18.10.2020 г., 15:10

Скитница

676 1 2

Скитам се като самотница в нощта,

тръгнала към неизвестна посока..

Отвътре ме погълна сякаш пустошта,

сърце си нямам - използвана стока..

 

Жадна за прегръдка топла, майчина,

студ сковава цялото ми тяло - лед..

Душата си изгубих, остана празнина,

мъртвец, в лицето - с поглед, блед..

 

С приятели, "верни", себе си погубих,

сляпа бях - наивна, за лъжите - глуха..

Като скитница, самотна, се изгубих,

към безпътица вървя -  саморазруха..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© К. Г Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти!
  • Желая ти, да намериш верният път, огрян от слънчеви лъчи!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...