18.10.2020 г., 15:10

Скитница

675 1 2

Скитам се като самотница в нощта,

тръгнала към неизвестна посока..

Отвътре ме погълна сякаш пустошта,

сърце си нямам - използвана стока..

 

Жадна за прегръдка топла, майчина,

студ сковава цялото ми тяло - лед..

Душата си изгубих, остана празнина,

мъртвец, в лицето - с поглед, блед..

 

С приятели, "верни", себе си погубих,

сляпа бях - наивна, за лъжите - глуха..

Като скитница, самотна, се изгубих,

към безпътица вървя -  саморазруха..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© К. Г Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти!
  • Желая ти, да намериш верният път, огрян от слънчеви лъчи!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...