Скитам се като самотница в нощта,
тръгнала към неизвестна посока..
Отвътре ме погълна сякаш пустошта,
сърце си нямам - използвана стока..
Жадна за прегръдка топла, майчина,
студ сковава цялото ми тяло - лед..
Душата си изгубих, остана празнина,
мъртвец, в лицето - с поглед, блед..
С приятели, "верни", себе си погубих,
сляпа бях - наивна, за лъжите - глуха..
Като скитница, самотна, се изгубих,
към безпътица вървя - саморазруха..