18 окт. 2020 г., 15:10

Скитница

678 1 2

Скитам се като самотница в нощта,

тръгнала към неизвестна посока..

Отвътре ме погълна сякаш пустошта,

сърце си нямам - използвана стока..

 

Жадна за прегръдка топла, майчина,

студ сковава цялото ми тяло - лед..

Душата си изгубих, остана празнина,

мъртвец, в лицето - с поглед, блед..

 

С приятели, "верни", себе си погубих,

сляпа бях - наивна, за лъжите - глуха..

Като скитница, самотна, се изгубих,

към безпътица вървя -  саморазруха..

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© К. Г Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти!
  • Желая ти, да намериш верният път, огрян от слънчеви лъчи!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...