28 oct 2021, 23:27

Скитница

  Poesía
366 0 1

Малка скитница по звездите

от един в друг паралелен свят,

самичка съществува през дните

от кръговрат в кръговрат...

 

Тя, неведомата душа,

тиха, прозрачна, но жива

следва пътя си безкрайно сама

във вечност непобедима

 

Простори отваря...

Вселени преброжда...

Планети събужда...

Световете обхожда...

 

Заредена и силна

от едно се нуждае,

да израства щастлива

и от всичко да знае.

 

Пребивава в тяло човешко

или в гръдта на гепард.

Озарила е горската местност

съживила планета гигант.

 

Душата е творение Божие.

Времево се променя безспир.

Потребна за живото ложе

да расте единствено в мир.

 

Малка скитница с мощ най-велика

Без нея, не съществува среда.

Винаги в нас, но безлика,

стрък в люлката на любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...