Oct 28, 2021, 11:27 PM

Скитница

  Poetry
360 0 1

Малка скитница по звездите

от един в друг паралелен свят,

самичка съществува през дните

от кръговрат в кръговрат...

 

Тя, неведомата душа,

тиха, прозрачна, но жива

следва пътя си безкрайно сама

във вечност непобедима

 

Простори отваря...

Вселени преброжда...

Планети събужда...

Световете обхожда...

 

Заредена и силна

от едно се нуждае,

да израства щастлива

и от всичко да знае.

 

Пребивава в тяло човешко

или в гръдта на гепард.

Озарила е горската местност

съживила планета гигант.

 

Душата е творение Божие.

Времево се променя безспир.

Потребна за живото ложе

да расте единствено в мир.

 

Малка скитница с мощ най-велика

Без нея, не съществува среда.

Винаги в нас, но безлика,

стрък в люлката на любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...