По улиците виждам те самотен,
отчаяно отпуснал ти глава
вървиш напред, а всъщност -
живееш в свойта слепота.
Не виждаш красотата на живота,
осъждаш строго любовта,
несретна и отхвърлена
се чувства твоята душа.
Копнееш за милувка нежна,
дори за думичка една,
а никой сякаш не поглежда
и не вижда твойта самота...
© Марина Todos los derechos reservados