3 jul 2010, 10:18

Скок

  Poesía » Otra
400 0 0
В хармоничното единство на срещата за момент премина бурен споменен поток. Настъпилата тишина забушува в океан. Вълните полагаха ръце на лицата ни,  а зад нас времето изчезна в окончание. Издигнати, свободните вълни се усмихваха. От океана се надигна планина и израсна. Дим покри мостовете пред Слънцето,  зашумяха сенки на крещящи абсурди. Пропълзя червеното, вълните жадно виеха.  Огънят ги пресуши до пустиня, до стъкло.  В него засияха очите ни като звезди. В сълзите изплува Светлината и преля.  Прекъсна връзките на отделеността. Скокът, морско синьо, зеленее Посоката.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ийвън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...