Скок

Andoryan (Ийвън)
3 0

3.07.2010 г., 10:18 ч.

Поезия » Друга

317 0 0

В хармоничното единство на срещата

за момент премина бурен споменен поток.

Настъпилата тишина забушува в океан.

Вълните полагаха ръце на лицата ни,

а зад нас времето изчезна в окончание.

Издигнати, свободните вълни се усмихваха.

От океана се надигна планина и израсна.

Дим покри мостовете пред Слънцето,

зашумяха сенки на крещящи абсурди.

Пропълзя червеното, вълните жадно виеха.

Огънят ги пресуши до пустиня, до стъкло.

В него засияха очите ни като звезди.

В сълзите изплува Светлината и преля.

Прекъсна връзките на отделеността.

Скокът, морско синьо, зеленее Посоката.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.