6 feb 2008, 19:51

Скородумки

  Poesía
746 0 6
 

***

 

Класът кален сред кал гази.

Кален клас мравка полази.

Боса в калта калинки търся,

в кални пръски нозе кърша.

 

***

 

Врана врещи над врати ветрени.

Вятър с врани коня препуска.

Зави се хоро самодивено

и над врати вещери спусна

 

***

 

Разори в зори нивята,

рало на волове впрягай

и засей, дорде сланата

изгори ги в тъмнината!

 

***

Камен в камъка проклина

каменно сърце моминско,

в каменна река приканва

камъка да си отиде.

Китка каменна й дава -

цвете с каменно мънисто,

за да тъне във забрава

в дън зелената дъбрава.

 

06.02.08

Пловдив

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....