Feb 6, 2008, 7:51 PM

Скородумки

  Poetry
742 0 6
 

***

 

Класът кален сред кал гази.

Кален клас мравка полази.

Боса в калта калинки търся,

в кални пръски нозе кърша.

 

***

 

Врана врещи над врати ветрени.

Вятър с врани коня препуска.

Зави се хоро самодивено

и над врати вещери спусна

 

***

 

Разори в зори нивята,

рало на волове впрягай

и засей, дорде сланата

изгори ги в тъмнината!

 

***

Камен в камъка проклина

каменно сърце моминско,

в каменна река приканва

камъка да си отиде.

Китка каменна й дава -

цвете с каменно мънисто,

за да тъне във забрава

в дън зелената дъбрава.

 

06.02.08

Пловдив

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...