Feb 6, 2008, 7:51 PM

Скородумки

  Poetry
744 0 6
 

***

 

Класът кален сред кал гази.

Кален клас мравка полази.

Боса в калта калинки търся,

в кални пръски нозе кърша.

 

***

 

Врана врещи над врати ветрени.

Вятър с врани коня препуска.

Зави се хоро самодивено

и над врати вещери спусна

 

***

 

Разори в зори нивята,

рало на волове впрягай

и засей, дорде сланата

изгори ги в тъмнината!

 

***

Камен в камъка проклина

каменно сърце моминско,

в каменна река приканва

камъка да си отиде.

Китка каменна й дава -

цвете с каменно мънисто,

за да тъне във забрава

в дън зелената дъбрава.

 

06.02.08

Пловдив

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...