6.02.2008 г., 19:51

Скородумки

751 0 6
 

***

 

Класът кален сред кал гази.

Кален клас мравка полази.

Боса в калта калинки търся,

в кални пръски нозе кърша.

 

***

 

Врана врещи над врати ветрени.

Вятър с врани коня препуска.

Зави се хоро самодивено

и над врати вещери спусна

 

***

 

Разори в зори нивята,

рало на волове впрягай

и засей, дорде сланата

изгори ги в тъмнината!

 

***

Камен в камъка проклина

каменно сърце моминско,

в каменна река приканва

камъка да си отиде.

Китка каменна й дава -

цвете с каменно мънисто,

за да тъне във забрава

в дън зелената дъбрава.

 

06.02.08

Пловдив

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...