Просяците ровят в кофите за смет,
ровя аз във спомените си навред,
просяците се молят за прехрана,
а аз спомен, за който да се хвана.
Пуст за мене е светът сюрреалистичен,
лишен от смисъл е денят безличен,
улиците сиви пред мен криволичат,
прашни, страшни, къде ли ще ме отведат?
Непознато изглежда безразсъдно,
но винаги началото е трудно
като по тънък лед залитам непохватно,
за мен няма правилно и грешно. ...