Скована в забрава
Просяците ровят в кофите за смет,
ровя аз във спомените си навред,
просяците се молят за прехрана,
а аз спомен, за който да се хвана.
Пуст за мене е светът сюрреалистичен,
лишен от смисъл е денят безличен,
улиците сиви пред мен криволичат,
прашни, страшни, къде ли ще ме отведат?
Непознато изглежда безразсъдно,
но винаги началото е трудно
като по тънък лед залитам непохватно,
за мен няма правилно и грешно.
Искам да повярвам, че не е измама,
искам да измисля причина да остана
в тази плитка, извратена даденост,
нямам нищо, застинала в безжизненост.
Съзнанието потънало в безразличие,
ме направи същност без приличие.
Гневна блъскам с юмруци по стените,
построени от проблеми, напоени със сълзите...
Не е живот, не е и половин, не струва,
още търся смисъла, зная само, че не се купува,
бясна съм, докога ще продължи
да не ми принадлежи?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алиса Севелоу Всички права запазени