7 июл. 2013 г., 12:12

Скована в забрава

1K 0 0

 

Просяците ровят в кофите за смет,

ровя аз във спомените си навред,

просяците се молят за прехрана,

а аз спомен, за който да се хвана.

 

Пуст за мене е светът сюрреалистичен,

лишен от смисъл е денят безличен,

улиците сиви пред мен криволичат,

прашни, страшни, къде ли ще ме отведат?

 

Непознато изглежда безразсъдно,

но винаги началото е трудно

като по тънък лед залитам непохватно,

за мен няма правилно и грешно.

 

Искам да повярвам, че не е измама,

искам да измисля причина да остана

в тази плитка, извратена даденост,

нямам нищо, застинала в безжизненост.

 

Съзнанието потънало в безразличие,

ме направи същност без приличие.

Гневна блъскам с юмруци по стените,

построени от проблеми, напоени със сълзите...

 

Не е живот, не е и половин, не струва,

още търся смисъла, зная само, че не се купува,

бясна съм, докога ще продължи

да не ми принадлежи?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алиса Севелоу Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...