Заскрежени са прозорците. Полъхва студ.

На зимата последен опит е да вледени света.

Събуждам се, в обятията ми сънуваш друга.

Опитвам да избягам, а връщам се, не мога.

Оставам още час, мълча насила.

От пода дрехите събирам. И боли ме.

Ръце, които сплитаха се през нощта,

Сега висят отпуснати… и няма я страстта…

Очите ни избягват онзи миг, когато

Признаваме, че просто бягаме. Безгласно.

Таксито идва. Още няколко безсмислени минути.

Кафето е със захар, а горчи. Цигарата е люта.

Усмихваме се задължително, а гледаме встрани.

И страх ни е, че ще се видим след някакви си дни.

Вратата хлопва. Точка. И спасени сме. Завинаги.

И заскрежени са прозорците. И зимата е ледена.