* * * (Скрий ме)
Да разбия сърцето ти?
Мога.
Да обичам до лудост ли?
Да!
Да съм твоята скрита тревога -
да си мойта желана съдба.
Да съм изворът, който извира
и събира в очите ти страст.
Да съм глътка от твоята бира
с теб на бара в среднощния час.
Да съм чужда и твоя, и ничия,
да разбия и други сърца,
да съм аз и да бъда различна,
да съм майка на твойте деца.
И във името твое се вричам,
и заспивам, и ставам в зори
с лудостта, че до болка обичам
и че моята лудост си Ти.
И ме искай такава, каквато съм -
разпиляна, изгубена, твоя.
Мога само Любов да ти дам,
просто скрий ме в прегръдката своя.
© Надежда Маринова Todos los derechos reservados
Поздрав!