6.01.2011 г., 19:35

* * * (Скрий ме)

1.4K 0 18

 

 

* * * (Скрий ме)

 

Да разбия сърцето ти?

Мога.

Да обичам до лудост ли?

Да!

Да съм твоята скрита тревога -

да си мойта желана съдба.

 

Да съм изворът, който извира

и събира в очите ти страст.

Да съм глътка от твоята бира 

с теб на бара в среднощния час.

 

Да съм чужда и твоя, и ничия,

да разбия и други сърца,

да съм аз и да бъда различна,

да съм майка на твойте деца.

 

И във името твое се вричам,

и заспивам, и ставам в зори

с лудостта, че до болка обичам

и че моята лудост си Ти.

 

И ме искай такава, каквато съм -

разпиляна, изгубена, твоя.

Мога само Любов да ти дам,

просто скрий ме в прегръдката своя.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....