6 янв. 2011 г., 19:35

* * * (Скрий ме)

1.4K 0 18

 

 

* * * (Скрий ме)

 

Да разбия сърцето ти?

Мога.

Да обичам до лудост ли?

Да!

Да съм твоята скрита тревога -

да си мойта желана съдба.

 

Да съм изворът, който извира

и събира в очите ти страст.

Да съм глътка от твоята бира 

с теб на бара в среднощния час.

 

Да съм чужда и твоя, и ничия,

да разбия и други сърца,

да съм аз и да бъда различна,

да съм майка на твойте деца.

 

И във името твое се вричам,

и заспивам, и ставам в зори

с лудостта, че до болка обичам

и че моята лудост си Ти.

 

И ме искай такава, каквато съм -

разпиляна, изгубена, твоя.

Мога само Любов да ти дам,

просто скрий ме в прегръдката своя.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...