От твърде много силна светлина 

лъчите дневни честичко ни слепят.

Съзрях тогаз аз хиляди неща,

но за едничкото лъчът ми бял попречи.

Често в изобилие дори

в оскъдност сме за кой ли сетен път?!

Живеейки в чуждите дворци,

бездомни си оставаме без кът.

Търсейки с някого да бъдем

се лутаме из хиляди тълпи

и с "истината" пак ще се излъжем,

а всъщност пак ще сме сами.

Понякога едничкият ни цвят

остава си там в пъпчицата скрит,

но пролет ще цъфне, вярвай пак,

разкривайки красивия си лик.