Скрита пролет
От твърде много силна светлина
лъчите дневни честичко ни слепят.
Съзрях тогаз аз хиляди неща,
но за едничкото лъчът ми бял попречи.
Често в изобилие дори
в оскъдност сме за кой ли сетен път?!
Живеейки в чуждите дворци,
бездомни си оставаме без кът.
Търсейки с някого да бъдем
се лутаме из хиляди тълпи
и с "истината" пак ще се излъжем,
а всъщност пак ще сме сами.
Понякога едничкият ни цвят
остава си там в пъпчицата скрит,
но пролет ще цъфне, вярвай пак,
разкривайки красивия си лик.
© Стоян Иванов All rights reserved.
