9 may 2010, 22:39

Скрита усмивка

  Poesía » Otra
828 0 1

 

Детенце мило, усмивката ти къде си скрило?

Къде е онази светлинка,

която озарява лицето ти?

Къде е онова желание за веселите игри,

къде са твойте най-добри приятели?

 

Виж, това детенце е пораснало,

от света каквото успял си е взело.

Всичко видяло, всичко осъзнало,

онази скромност в него се погубило.

 

Сега гледаш към света с други очи, искаш да си щастлив,

а не като малко дете да проливаш сълзи.

Навярно животът жесток те кара да плачеш,

но каквото и да става, ти трябва да успееш.

 

Не бъди роб на онези,

които те карат да си нещастен.

Не робувай на онези,

с чиято власт те правят безвластен.

Бъди роб на себе си

и на онези, които го заслужават от сърце.

 

Не крий усмивката си свята,

бъди винаги с усмихнато лице.

Живей в този свят,

дори когато болки и рани ти поднесе,

ти, напук на него,

се радвай от сърце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милан Милев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Усмивката е нещо ценно и незабравимо, само едино истинско усмихнато човече може да разбере ,че иживява живота си, а не го доживява....

    Поздравления за стихчето...

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...