Детенце мило, усмивката ти къде си скрило?

Къде е онази светлинка,

която озарява лицето ти?

Къде е онова желание за веселите игри,

къде са твойте най-добри приятели?

Виж, това детенце е пораснало,

от света каквото успял си е взело.

Всичко видяло, всичко осъзнало,

онази скромност в него се погубило.

Сега гледаш към света с други очи, искаш да си щастлив,

а не като малко дете да проливаш сълзи.

Навярно животът жесток те кара да плачеш,

но каквото и да става, ти трябва да успееш.

Не бъди роб на онези,

които те карат да си нещастен.

Не робувай на онези,

с чиято власт те правят безвластен.

Бъди роб на себе си

и на онези, които го заслужават от сърце.

Не крий усмивката си свята,

бъди винаги с усмихнато лице.

Живей в този свят,

дори когато болки и рани ти поднесе,

ти, напук на него,

се радвай от сърце.