Детенце мило, усмивката ти къде си скрило?
Къде е онази светлинка,
която озарява лицето ти?
Къде е онова желание за веселите игри,
къде са твойте най-добри приятели?
Виж, това детенце е пораснало,
от света каквото успял си е взело.
Всичко видяло, всичко осъзнало,
онази скромност в него се погубило.
Сега гледаш към света с други очи, искаш да си щастлив,
а не като малко дете да проливаш сълзи.
Навярно животът жесток те кара да плачеш,
но каквото и да става, ти трябва да успееш.
Не бъди роб на онези,
които те карат да си нещастен.
Не робувай на онези,
с чиято власт те правят безвластен.
Бъди роб на себе си
и на онези, които го заслужават от сърце.
Не крий усмивката си свята,
бъди винаги с усмихнато лице.
Живей в този свят,
дори когато болки и рани ти поднесе,
ти, напук на него,
се радвай от сърце.
© Милан Милев Всички права запазени
Поздравления за стихчето...