17 nov 2018, 23:22  

Скрити вечери 

  Poesía » De amor
802 1 1

Аз не мога без скритите си вечери,

без тебе също аз не мога.

Въздухът ми мъчни ручеи,

а със себе си понякога и строга.

 

Тайно от дома си ще излизаш,

ще се криеш от всеки през нощта.

Да ме видиш с минути ще избързваш,

ще изгаряш да ми подариш света.

 

Като луда и кръвта ни ще препуска,

стрелките на часовника ще спират,

дъхът ще спира и в целувки ще се впуска,

а после ще си тръгнем и очите ще се взират.

 

Стрелките на часовника се пускат,

утре пак ще дойдем

в полунощ да се прегърнем.

Тази нощ ще те сънувам,

че до утре страшно много 

аз по тебе ще тъгувам.

© Любов Никифорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Защо ли не ми идват думи, когато чета толкова искрена и чиста поезия? Не ми идват никакви думи, с които да изразя колко обичам тази поезия... "Въздухът ми мъчни ручеи" Поразително, Любов, красива картина! Като теб.
Propuestas
: ??:??