Скрити вечери
Аз не мога без скритите си вечери,
без тебе също аз не мога.
Въздухът ми мъчни ручеи,
а със себе си понякога и строга.
Тайно от дома си ще излизаш,
ще се криеш от всеки през нощта.
Да ме видиш с минути ще избързваш,
ще изгаряш да ми подариш света.
Като луда и кръвта ни ще препуска,
стрелките на часовника ще спират,
дъхът ще спира и в целувки ще се впуска,
а после ще си тръгнем и очите ще се взират.
Стрелките на часовника се пускат,
утре пак ще дойдем
в полунощ да се прегърнем.
Тази нощ ще те сънувам,
че до утре страшно много
аз по тебе ще тъгувам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Любов Никифорова Todos los derechos reservados
