Скрити вечери
Аз не мога без скритите си вечери,
без тебе също аз не мога.
Въздухът ми мъчни ручеи,
а със себе си понякога и строга.
Тайно от дома си ще излизаш,
ще се криеш от всеки през нощта.
Да ме видиш с минути ще избързваш,
ще изгаряш да ми подариш света.
Като луда и кръвта ни ще препуска,
стрелките на часовника ще спират,
дъхът ще спира и в целувки ще се впуска,
а после ще си тръгнем и очите ще се взират.
Стрелките на часовника се пускат,
утре пак ще дойдем
в полунощ да се прегърнем.
Тази нощ ще те сънувам,
че до утре страшно много
аз по тебе ще тъгувам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любов Никифорова Всички права запазени
