Скрити вечери

17.11.2018 г., 23:22 ч. 2018-12-12T18:50:09+02:00

Поезия » Любовна

666 1 1

Аз не мога без скритите си вечери,

без тебе също аз не мога.

Въздухът ми мъчни ручеи.

И със себе си понякога и строга.

Тайно от дома си ще излизаш,

ще се криеш от всеки през нощта.

Да ме видиш с минути ще избързваш,

ще изгаряш да ми подариш света.

Като луда и кръвта ни ще препуска,

стрелките на часовника ще спират,

дъхът ще спира и в целувки ще се впуска.

А после ще си тръгнем и очите ще се взират.

Стрелките на часовника се пускат,

утре пак ще дойдем,

във полунощ да се прегърнем.

Тази нощ ще те сънувам,

че до утре страшно

Аз по тебе ще тъгувам.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Петър1 (Петър Димитров)

2022-08-02T23:54:56+03:00

Защо ли не ми идват думи, когато чета толкова искрена и чиста поезия? Не ми идват никакви думи, с които да изразя колко обичам тази поезия... "Въздухът ми мъчни ручеи" Поразително, Любов, красива картина! Като теб.