26 sept 2007, 11:50

Скрито в душата

  Poesía
644 0 10
 

Защо ли се съмнявам,
че водата е вода?
Защо се чудя
мокра ли е таз роса?

Защо се питам
как Земята се върти?
Или какви са
слънчевите лъчи?


Защо ли не мога аз да разбера,
всичките чудеса на нашата Земя.
Ах, как искам да ги прибера,
на скрито, вътре, в моята душа.


И всеки път, когато  се натъжа,
да се сещам за тяхната красота
и да изтръгвам всичката си тъга.






.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Добрева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви и ви прегръщам!!!
  • Прекрасен стих.
    Сигурна съм,че можеш да ги побереш в себе си.
    Имаш голямо сърце и широка душа.
  • Така е,когато ни е тъжно,ако се замислим за това колко е красив света ни става по-леко.Поздрави,Плами!
  • Браво, Пламче!
    Ти си едно от чудесата на Земята!
    Прегръщам те, мъничката ми!
  • Благодаря ти, Рени!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...