26 sept 2007, 11:50

Скрито в душата

  Poesía
649 0 10
 

Защо ли се съмнявам,
че водата е вода?
Защо се чудя
мокра ли е таз роса?

Защо се питам
как Земята се върти?
Или какви са
слънчевите лъчи?


Защо ли не мога аз да разбера,
всичките чудеса на нашата Земя.
Ах, как искам да ги прибера,
на скрито, вътре, в моята душа.


И всеки път, когато  се натъжа,
да се сещам за тяхната красота
и да изтръгвам всичката си тъга.






.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Добрева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви и ви прегръщам!!!
  • Прекрасен стих.
    Сигурна съм,че можеш да ги побереш в себе си.
    Имаш голямо сърце и широка душа.
  • Така е,когато ни е тъжно,ако се замислим за това колко е красив света ни става по-леко.Поздрави,Плами!
  • Браво, Пламче!
    Ти си едно от чудесата на Земята!
    Прегръщам те, мъничката ми!
  • Благодаря ти, Рени!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...