26.09.2007 г., 11:50

Скрито в душата

640 0 10
 

Защо ли се съмнявам,
че водата е вода?
Защо се чудя
мокра ли е таз роса?

Защо се питам
как Земята се върти?
Или какви са
слънчевите лъчи?


Защо ли не мога аз да разбера,
всичките чудеса на нашата Земя.
Ах, как искам да ги прибера,
на скрито, вътре, в моята душа.


И всеки път, когато  се натъжа,
да се сещам за тяхната красота
и да изтръгвам всичката си тъга.






.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Добрева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви и ви прегръщам!!!
  • Прекрасен стих.
    Сигурна съм,че можеш да ги побереш в себе си.
    Имаш голямо сърце и широка душа.
  • Така е,когато ни е тъжно,ако се замислим за това колко е красив света ни става по-леко.Поздрави,Плами!
  • Браво, Пламче!
    Ти си едно от чудесата на Земята!
    Прегръщам те, мъничката ми!
  • Благодаря ти, Рени!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...