26.09.2007 г., 11:50

Скрито в душата

641 0 10
 

Защо ли се съмнявам,
че водата е вода?
Защо се чудя
мокра ли е таз роса?

Защо се питам
как Земята се върти?
Или какви са
слънчевите лъчи?


Защо ли не мога аз да разбера,
всичките чудеса на нашата Земя.
Ах, как искам да ги прибера,
на скрито, вътре, в моята душа.


И всеки път, когато  се натъжа,
да се сещам за тяхната красота
и да изтръгвам всичката си тъга.






.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Добрева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви и ви прегръщам!!!
  • Прекрасен стих.
    Сигурна съм,че можеш да ги побереш в себе си.
    Имаш голямо сърце и широка душа.
  • Така е,когато ни е тъжно,ако се замислим за това колко е красив света ни става по-леко.Поздрави,Плами!
  • Браво, Пламче!
    Ти си едно от чудесата на Земята!
    Прегръщам те, мъничката ми!
  • Благодаря ти, Рени!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...