21 abr 2007, 18:18

Скрито заглавие

  Poesía
1K 0 3
Прошката във навик я превръщаш,
Ревността ти става спътник верен,
Обич избледняла ти прегръщаш,
Сълзите си прикриваш в мрака черен.
Толкова врати ще се затворят -
Истината, знаеш, ще боли;
Моите дела сами говорят
И във очите ти не спира да вали...
Чувствата угасват бавно с дните,
Едничък споменът безумно ни прегръща,
Няма вече светлина в мечтите -
Езеро от мъка ни поглъща.
Толкова емоции красиви
Есента попари със слана,
Обич, радост, мигове щастливи...
Болката - остана само тя.
Исках те завинаги до мен...
Чувството обаче избледня,
А животът се изплъзва с всеки ден,
Може би ще ми е по-добре сама!

              *  *  *
Моля за малко помощ по-вещите от мен. Мисля че с тази амбициозна задача надцених скромните си възможности- определено има нужда от корекции, ритъмът куца, а на места смисловата връзка се губи... Ще съм благодарна ако ми дадете идеи как да го пооправя... Благодаря!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Трифонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ,,И във очите ти не спира да вали...''-може да стане-
    ,,И в очите ти не спира да вали...''

    ,,Едничък споменът безумно ни прегръща,''-
    ,,Едничък спомен само ни прегръща'

    Ако искаш може и така
    ,,А животът се изплъзва с всеки ден,''-
    ,,А животът се изплъзва ден след ден,''



  • Имам нужда от корекция тук:
    "Едничък споменът безумно ни прегръща,"
    нарушава ми ритъма някак си... Идеи?
    И също тук:
    "А животът се изплъзва с всеки ден,"
    А идеи как да заменя малко елементарните рими "красиви-щастливи" и "боли-вали" с нещо по-свястно без да се губи много смисълът?

  • ПРОСТИ МИ ЧЕ НЕ ТЕ ОБИЧАМ
    Хубаво заглавие и много хубав стих!
    Поздрави!6

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...