Прошката във навик я превръщаш, Ревността ти става спътник верен, Обич избледняла ти прегръщаш, Сълзите си прикриваш в мрака черен. Толкова врати ще се затворят - Истината, знаеш, ще боли; Моите дела сами говорят И във очите ти не спира да вали... Чувствата угасват бавно с дните, Едничък споменът безумно ни прегръща, Няма вече светлина в мечтите - Езеро от мъка ни поглъща. Толкова емоции красиви Есента попари със слана, Обич, радост, мигове щастливи... Болката - остана само тя. Исках те завинаги до мен... Чувството обаче избледня, А животът се изплъзва с всеки ден, Може би ще ми е по-добре сама!
* * * Моля за малко помощ по-вещите от мен. Мисля че с тази амбициозна задача надцених скромните си възможности- определено има нужда от корекции, ритъмът куца, а на места смисловата връзка се губи... Ще съм благодарна ако ми дадете идеи как да го пооправя... Благодаря!
Имам нужда от корекция тук:
"Едничък споменът безумно ни прегръща,"
нарушава ми ритъма някак си... Идеи?
И също тук:
"А животът се изплъзва с всеки ден,"
А идеи как да заменя малко елементарните рими "красиви-щастливи" и "боли-вали" с нещо по-свястно без да се губи много смисълът?
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
,,И в очите ти не спира да вали...''
,,Едничък споменът безумно ни прегръща,''-
,,Едничък спомен само ни прегръща'
Ако искаш може и така
,,А животът се изплъзва с всеки ден,''-
,,А животът се изплъзва ден след ден,''