Apr 21, 2007, 6:18 PM

Скрито заглавие 

  Poetry
707 0 3
Прошката във навик я превръщаш,
Ревността ти става спътник верен,
Обич избледняла ти прегръщаш,
Сълзите си прикриваш в мрака черен.
Толкова врати ще се затворят -
Истината, знаеш, ще боли;
Моите дела сами говорят
И във очите ти не спира да вали...
Чувствата угасват бавно с дните,
Едничък споменът безумно ни прегръща,
Няма вече светлина в мечтите -
Езеро от мъка ни поглъща.
Толкова емоции красиви
Есента попари със слана,
Обич, радост, мигове щастливи...
Болката - остана само тя.
Исках те завинаги до мен...
Чувството обаче избледня,
А животът се изплъзва с всеки ден,
Може би ще ми е по-добре сама!

              *  *  *
Моля за малко помощ по-вещите от мен. Мисля че с тази амбициозна задача надцених скромните си възможности- определено има нужда от корекции, ритъмът куца, а на места смисловата връзка се губи... Ще съм благодарна ако ми дадете идеи как да го пооправя... Благодаря!

© Ангелина Трифонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ,,И във очите ти не спира да вали...''-може да стане-
    ,,И в очите ти не спира да вали...''

    ,,Едничък споменът безумно ни прегръща,''-
    ,,Едничък спомен само ни прегръща'

    Ако искаш може и така
    ,,А животът се изплъзва с всеки ден,''-
    ,,А животът се изплъзва ден след ден,''



  • Имам нужда от корекция тук:
    "Едничък споменът безумно ни прегръща,"
    нарушава ми ритъма някак си... Идеи?
    И също тук:
    "А животът се изплъзва с всеки ден,"
    А идеи как да заменя малко елементарните рими "красиви-щастливи" и "боли-вали" с нещо по-свястно без да се губи много смисълът?

  • ПРОСТИ МИ ЧЕ НЕ ТЕ ОБИЧАМ
    Хубаво заглавие и много хубав стих!
    Поздрави!6
Random works
: ??:??