Скрито заглавие
Прошката във навик я превръщаш,
Ревността ти става спътник верен,
Обич избледняла ти прегръщаш,
Сълзите си прикриваш в мрака черен.
Толкова врати ще се затворят -
Истината, знаеш, ще боли;
Моите дела сами говорят
И във очите ти не спира да вали...
Чувствата угасват бавно с дните,
Едничък споменът безумно ни прегръща,
Няма вече светлина в мечтите -
Езеро от мъка ни поглъща.
Толкова емоции красиви
Есента попари със слана,
Обич, радост, мигове щастливи...
Болката - остана само тя.
Исках те завинаги до мен...
Чувството обаче избледня,
А животът се изплъзва с всеки ден,
Може би ще ми е по-добре сама!
* * *
Моля за малко помощ по-вещите от мен. Мисля че с тази амбициозна задача надцених скромните си възможности- определено има нужда от корекции, ритъмът куца, а на места смисловата връзка се губи... Ще съм благодарна ако ми дадете идеи как да го пооправя... Благодаря!
Ревността ти става спътник верен,
Обич избледняла ти прегръщаш,
Сълзите си прикриваш в мрака черен.
Толкова врати ще се затворят -
Истината, знаеш, ще боли;
Моите дела сами говорят
И във очите ти не спира да вали...
Чувствата угасват бавно с дните,
Едничък споменът безумно ни прегръща,
Няма вече светлина в мечтите -
Езеро от мъка ни поглъща.
Толкова емоции красиви
Есента попари със слана,
Обич, радост, мигове щастливи...
Болката - остана само тя.
Исках те завинаги до мен...
Чувството обаче избледня,
А животът се изплъзва с всеки ден,
Може би ще ми е по-добре сама!
* * *
Моля за малко помощ по-вещите от мен. Мисля че с тази амбициозна задача надцених скромните си възможности- определено има нужда от корекции, ритъмът куца, а на места смисловата връзка се губи... Ще съм благодарна ако ми дадете идеи как да го пооправя... Благодаря!
© Ангелина Трифонова All rights reserved.
