Скрито заглавие
Прошката във навик я превръщаш,
Ревността ти става спътник верен,
Обич избледняла ти прегръщаш,
Сълзите си прикриваш в мрака черен.
Толкова врати ще се затворят -
Истината, знаеш, ще боли;
Моите дела сами говорят
И във очите ти не спира да вали...
Чувствата угасват бавно с дните,
Едничък споменът безумно ни прегръща,
Няма вече светлина в мечтите -
Езеро от мъка ни поглъща.
Толкова емоции красиви
Есента попари със слана,
Обич, радост, мигове щастливи...
Болката - остана само тя.
Исках те завинаги до мен...
Чувството обаче избледня,
А животът се изплъзва с всеки ден,
Може би ще ми е по-добре сама!
* * *
Моля за малко помощ по-вещите от мен. Мисля че с тази амбициозна задача надцених скромните си възможности- определено има нужда от корекции, ритъмът куца, а на места смисловата връзка се губи... Ще съм благодарна ако ми дадете идеи как да го пооправя... Благодаря!
Ревността ти става спътник верен,
Обич избледняла ти прегръщаш,
Сълзите си прикриваш в мрака черен.
Толкова врати ще се затворят -
Истината, знаеш, ще боли;
Моите дела сами говорят
И във очите ти не спира да вали...
Чувствата угасват бавно с дните,
Едничък споменът безумно ни прегръща,
Няма вече светлина в мечтите -
Езеро от мъка ни поглъща.
Толкова емоции красиви
Есента попари със слана,
Обич, радост, мигове щастливи...
Болката - остана само тя.
Исках те завинаги до мен...
Чувството обаче избледня,
А животът се изплъзва с всеки ден,
Може би ще ми е по-добре сама!
* * *
Моля за малко помощ по-вещите от мен. Мисля че с тази амбициозна задача надцених скромните си възможности- определено има нужда от корекции, ритъмът куца, а на места смисловата връзка се губи... Ще съм благодарна ако ми дадете идеи как да го пооправя... Благодаря!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Трифонова Всички права запазени
