Прошката във навик я превръщаш,
Ревността ти става спътник верен,
Обич избледняла ти прегръщаш,
Сълзите си прикриваш в мрака черен.
Толкова врати ще се затворят -
Истината, знаеш, ще боли;
Моите дела сами говорят
И във очите ти не спира да вали...
Чувствата угасват бавно с дните,
Едничък споменът безумно ни прегръща,
Няма вече светлина в мечтите -
Езеро от мъка ни поглъща. ...