Странно е чувството, че мога да пиша за всичко,
че това е красиво и за мен се превръща в привичка.
Искам да пиша така както дишам
и думичка даже да не изричам излишна.
Господи, води ми ръката и не позволявай
да се спирам по пътя. (Помни – не се възгордявай!)
От сърцето ми никога да не излезе
приятната лудост със име безсмъртно - ПОЕЗИЯ.
Нека по листа не пиша безсмислени рими,
а искрен и цял да е моят стих, Господи, помогни ми!
На хората нека да дава със шепи надежда -
по тайни, по нежни пътеки незрими дано ги повежда, ...