laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
24.05.2011 г., 12:06 ч.

Скромна молба 

  Поезия » Друга
589 0 5

Странно е  чувството, че мога да пиша за всичко,

че това е красиво и за мен се превръща в привичка.

Искам да пиша така както дишам

и думичка даже да не изричам излишна.

Господи, води ми ръката и не позволявай

да се спирам по пътя. (Помни – не се възгордявай!)

От сърцето ми никога да не излезе

приятната лудост със име безсмъртно - ПОЕЗИЯ.

Нека по листа не пиша безсмислени рими,

а искрен и цял да е моят стих, Господи, помогни ми!

На хората   нека да  дава със шепи надежда -

по тайни, по нежни пътеки незрими дано ги повежда,

душите да прави по-меки, по-малко раними,

злините, неволите и бедите – по–поносими.

И нека единствено светлият порив ме води

из ония полета, където духът безпрепятствено броди.

А ако моите стихове с гласове неестествени викат,

спъни ми, о, Боже, ума и на възел вържи ми езика!

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??