Скромна молба
Странно е чувството, че мога да пиша за всичко,
че това е красиво и за мен се превръща в привичка.
Искам да пиша така както дишам
и думичка даже да не изричам излишна.
Господи, води ми ръката и не позволявай
да се спирам по пътя. (Помни – не се възгордявай!)
От сърцето ми никога да не излезе
приятната лудост със име безсмъртно - ПОЕЗИЯ.
Нека по листа не пиша безсмислени рими,
а искрен и цял да е моят стих, Господи, помогни ми!
На хората нека да дава със шепи надежда -
по тайни, по нежни пътеки незрими дано ги повежда,
душите да прави по-меки, по-малко раними,
злините, неволите и бедите – по–поносими.
И нека единствено светлият порив ме води
из ония полета, където духът безпрепятствено броди.
А ако моите стихове с гласове неестествени викат,
спъни ми, о, Боже, ума и на възел вържи ми езика!
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Честит празник, Нинче!
