15 dic 2024, 22:32

Скромност

  Poesía
424 0 0

Скромност

 

Скромността качество е

Ценно за човека. То е злато

И диамант - амулет на трезвия

Живот, на адекватния

Живот - на реалността в

Живота. Скромността е

На момента верното решение,

Победоносен път.

 

Скромността е мир, смирение

И необходима пауза, в

Която душата да се храни

Изобилно, а духът да се

Подготвя за скок и полет,

Да пожъне той успех,

И да пътува безопасно.

 

Скромността признава

Ценността на мисълта,

На времето за размишление.

Тя признава винаги

Колектива, групата, която

Към цел единна и посока

Се е устремила. Тя самокритична

Е, защото тя признава, че

Човекът, нейният носител

Равен е на всички в неговата

Група, що пътува 

В необятното небе, и на

Вечната земя. 

 

Гордостта се радва, 

превъзнася в достижения

Външни, временни и

Дребни. Скромността обаче

Иска път да има дълъг,

Та дори и труден, но

Път към цел велика

Вечна и безкрайна. Цел,

Която представлява

Хармония и връзка 

Неизменна между земя

Щастлива и трудолюбива,

И небе разумно и

Доволно. 

 

Единство скромността

Е между тези свята два - 

Земята и Небето.

 

Скромността признава

Уважава и почита

Всички същества от

Пътя на човека и се

Движи по възможност

Незабележимо. Вечна

Слава и достойнство,

Величие реално, преследва

Скромността.

 

Слава на боговете скромни

И доволни що някога 

Са се научили на труд

И са реалност своя

Изградили като са

Приели и осъществили,

И са победили в своите

Борби и битки.

С дело и дела са уважили

Своите стремежи. 

 

Слава на Велес.

 

Ура.

 

Лесничея

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Леснич Велесов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....