Скромност

Скромността качество е

Ценно за човека. То е злато

И диамант - амулет на трезвия

Живот, на адекватния

Живот - на реалността в

Живота. Скромността е

На момента верното решение,

Победоносен път.

Скромността е мир, смирение

И необходима пауза, в

Която душата да се храни

Изобилно, а духът да се

Подготвя за скок и полет,

Да пожъне той успех,

И да пътува безопасно.

Скромността признава

Ценността на мисълта,

На времето за размишление.

Тя признава винаги

Колектива, групата, която

Към цел единна и посока

Се е устремила. Тя самокритична

Е, защото тя признава, че

Човекът, нейният носител

Равен е на всички в неговата

Група, що пътува 

В необятното небе, и на

Вечната земя. 

Гордостта се радва, 

превъзнася в достижения

Външни, временни и

Дребни. Скромността обаче

Иска път да има дълъг,

Та дори и труден, но

Път към цел велика

Вечна и безкрайна. Цел,

Която представлява

Хармония и връзка 

Неизменна между земя

Щастлива и трудолюбива,

И небе разумно и

Доволно. 

Единство скромността

Е между тези свята два - 

Земята и Небето.

Скромността признава

Уважава и почита

Всички същества от

Пътя на човека и се

Движи по възможност

Незабележимо. Вечна

Слава и достойнство,

Величие реално, преследва

Скромността.

Слава на боговете скромни

И доволни що някога 

Са се научили на труд

И са реалност своя

Изградили като са

Приели и осъществили,

И са победили в своите

Борби и битки.

С дело и дела са уважили

Своите стремежи. 

Слава на Велес.

Ура.

Лесничея