15.12.2024 г., 22:32

Скромност

421 0 0

Скромност

 

Скромността качество е

Ценно за човека. То е злато

И диамант - амулет на трезвия

Живот, на адекватния

Живот - на реалността в

Живота. Скромността е

На момента верното решение,

Победоносен път.

 

Скромността е мир, смирение

И необходима пауза, в

Която душата да се храни

Изобилно, а духът да се

Подготвя за скок и полет,

Да пожъне той успех,

И да пътува безопасно.

 

Скромността признава

Ценността на мисълта,

На времето за размишление.

Тя признава винаги

Колектива, групата, която

Към цел единна и посока

Се е устремила. Тя самокритична

Е, защото тя признава, че

Човекът, нейният носител

Равен е на всички в неговата

Група, що пътува 

В необятното небе, и на

Вечната земя. 

 

Гордостта се радва, 

превъзнася в достижения

Външни, временни и

Дребни. Скромността обаче

Иска път да има дълъг,

Та дори и труден, но

Път към цел велика

Вечна и безкрайна. Цел,

Която представлява

Хармония и връзка 

Неизменна между земя

Щастлива и трудолюбива,

И небе разумно и

Доволно. 

 

Единство скромността

Е между тези свята два - 

Земята и Небето.

 

Скромността признава

Уважава и почита

Всички същества от

Пътя на човека и се

Движи по възможност

Незабележимо. Вечна

Слава и достойнство,

Величие реално, преследва

Скромността.

 

Слава на боговете скромни

И доволни що някога 

Са се научили на труд

И са реалност своя

Изградили като са

Приели и осъществили,

И са победили в своите

Борби и битки.

С дело и дела са уважили

Своите стремежи. 

 

Слава на Велес.

 

Ура.

 

Лесничея

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Леснич Велесов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...