25 ene 2008, 12:41

Скулптура

  Poesía
1K 0 30

Аз мога с думи всичко да извая:

 

Перо от птица, крехко разлюляно,

от силното дихание на песен.

Самотното, подгънато коляно

на моя ден, в очакване унесен.

Едно море, като небе високо

и кораб бял, като сълза в окото,

безумното изригване на скока,

огромното блаженство на доброто.

Усмихнатите устни на зората,

на чийто крайчец пустота сивее.

Мигът любов - неповторимо кратък.

Една тъга и щастието в нея.

И есенната тишина, която

просмуква в костите на тази стая.

Прозорецът ми, вписал във квадрата

едно небе - завеса пред безкрая...

 

Аз мога с думи всичко да извая!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Шейтанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...