Jan 25, 2008, 12:41 PM

Скулптура

  Poetry
1K 0 30

Аз мога с думи всичко да извая:

 

Перо от птица, крехко разлюляно,

от силното дихание на песен.

Самотното, подгънато коляно

на моя ден, в очакване унесен.

Едно море, като небе високо

и кораб бял, като сълза в окото,

безумното изригване на скока,

огромното блаженство на доброто.

Усмихнатите устни на зората,

на чийто крайчец пустота сивее.

Мигът любов - неповторимо кратък.

Една тъга и щастието в нея.

И есенната тишина, която

просмуква в костите на тази стая.

Прозорецът ми, вписал във квадрата

едно небе - завеса пред безкрая...

 

Аз мога с думи всичко да извая!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Шейтанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...