25.01.2008 г., 12:41

Скулптура

1K 0 30

Аз мога с думи всичко да извая:

 

Перо от птица, крехко разлюляно,

от силното дихание на песен.

Самотното, подгънато коляно

на моя ден, в очакване унесен.

Едно море, като небе високо

и кораб бял, като сълза в окото,

безумното изригване на скока,

огромното блаженство на доброто.

Усмихнатите устни на зората,

на чийто крайчец пустота сивее.

Мигът любов - неповторимо кратък.

Една тъга и щастието в нея.

И есенната тишина, която

просмуква в костите на тази стая.

Прозорецът ми, вписал във квадрата

едно небе - завеса пред безкрая...

 

Аз мога с думи всичко да извая!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...