25 янв. 2008 г., 12:41

Скулптура

1K 0 30

Аз мога с думи всичко да извая:

 

Перо от птица, крехко разлюляно,

от силното дихание на песен.

Самотното, подгънато коляно

на моя ден, в очакване унесен.

Едно море, като небе високо

и кораб бял, като сълза в окото,

безумното изригване на скока,

огромното блаженство на доброто.

Усмихнатите устни на зората,

на чийто крайчец пустота сивее.

Мигът любов - неповторимо кратък.

Една тъга и щастието в нея.

И есенната тишина, която

просмуква в костите на тази стая.

Прозорецът ми, вписал във квадрата

едно небе - завеса пред безкрая...

 

Аз мога с думи всичко да извая!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Шейтанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...