Скъпа мамо, като майка с теб говоря
и зная какво е да си майка и дъщеря.
Мечтая често да чувам "обичам те мамо"
и детето здраво да се хваща за майчино рамо.
Недей плачи, скъпа мамо, мъката ти аз разбирам
пред Бога за теб се моля в тъга се обливам.
Зная сълзи от мъка триеш често от очите
ти си всята икона за мен, като слънцето и звездите.
Даряваш ме с обич безмерна, чиста, голяма.
Силна жена си, често криеш житейската си драма.
Ти си до нас като орлица в радост и тревога
грешките наши прощаваш, аз вярвам и мога.
Да се уча от теб, още сме много млади
напътваш ни в живота, да не горим на клади.
Ангел хранител си и пазител за нас си ти
да вървим по верния път, личности от нас изгради.
На добро ни научи, в живота зло да не правим
на хора в нужда помощ истинска да не забравим.
С брат ми ние вечно да бъдем добри и сплотени -
неразделни в радост и тревога, но никога неразделни.
© Виктория Милчева Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Детето беззащитен е балон – животът дебне с острия си клон »