Скъпа мамо
Скъпа мамо, като майка с теб говоря
и зная какво е да си майка и дъщеря.
Мечтая често да чувам "обичам те мамо"
и детето здраво да се хваща за майчино рамо.
Недей плачи, скъпа мамо, мъката ти аз разбирам
пред Бога за теб се моля в тъга се обливам.
Зная сълзи от мъка триеш често от очите
ти си всята икона за мен, като слънцето и звездите.
Даряваш ме с обич безмерна, чиста, голяма.
Силна жена си, често криеш житейската си драма.
Ти си до нас като орлица в радост и тревога
грешките наши прощаваш, аз вярвам и мога.
Да се уча от теб, още сме много млади
напътваш ни в живота, да не горим на клади.
Ангел хранител си и пазител за нас си ти
да вървим по верния път, личности от нас изгради.
На добро ни научи, в живота зло да не правим
на хора в нужда помощ истинска да не забравим.
С брат ми ние вечно да бъдем добри и сплотени -
неразделни в радост и тревога, но никога неразделни.
© Виктория Милчева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Добре, нека поясня защо се допускат по-широки като тема произведения. Желанието на задаващия темата беше да може да се пише и от гледната точка на детето и от тази на възрастния. Затова така се получава. Допускаше, че така ще има по-голямо разнообразие. Това е и причината да е одобрено от мен, както и няколко други подобни, но истински решението остава в гласуващите. Хубав ден на всички!
-
Благодаря ти, щурче! Много си права! -
Според мен произведението няма никакъв проблем с темата. Нали не очаквате в предизвикателството да участват деца? Всички стихове са писани от възрастни, които само могат да предполагат по темата от името на децата. Значи всички участници не отговарят на условията! Дита е писала в качеството си на дете преминало през трудности, най-близко е до темата.
Проблемът тук е с качеството на творбата и с нищо друго. -
Не знам защо е допуснато! Аз съм дете на разведени родители. Благодаря на майка, че била винаги до нас! Татко също го обичам, но двамата поеха по различни пътища и намериха щастието там!Не ми се спори, ако искат да го махнат и без това е ясно, че тук няма никога да спечеля награда. Има много по важни неща в живота! Желая ти здраве и всичко най-добро!
-
Вики, аз това го разбирам. Самата аз имам майка и отдавна вече също съм майка на 3 пораснали дъщери. Това, което написах и смущението ми идва от темата и разясненията, които са дадени по нея. "Те са малки, но за съжаление разбират, че не всичко преживяно може да олицетвори дъгата на щастието и безгрижието. Истинският живот има и тъмни цветове, които пораждат сълзи.
В този смисъл, днес ви предизвикваме да творите по тъжни теми. Да опишете душевно сътресение у детето, породено от нещо преживяно - война, загуба на близък, развод между неговите родителите, принуда да проси, счупена играчка и т.н." Ето с това не ми се връзва, но щом модераторът е одобрил стихотворението, вероятно аз леко погрешно или много "сковано" разбирам темата. Успех! -
Това стихотворение съм го написала за моята майка. Аз съм нейно дете, но съм и майка на две деца. Знам майката как трепери над децата си! Това съм имала в предвид! С брат ми винаги ще сме нейните деца.
-
Може би аз не разбирам, но ми се иска да попитам, как едно дете може да каже или да мисли : " Скъпа мамо, като майка с теб говоря
и зная какво е да си майка и дъщеря." Как детето знае, какво е да си майка и мечтае често да чува "обичам те мамо" ? Стихотворението е хубаво, но ми бяга от темата. -
Имах в предвид винаги да сме неразделни.
-
Нещо не разбрах финала ти, вероятно си имала предвид "винаги неразделни"?
Успех от мен! -
Благодаря ти, Валя!
-
Много ти благодаря, Ivita_Mirianova (Ивита)!
-
Успех, Вики
-
Благодаря за емоциите, които предизвика в мен това прекрасно стихотворение.
Успех, Вики! Глас и от мен!🌷 -
Благодаря ти!
-
Успех, Вики
-
Благодаря ти!
-
Хубаво е, гласувах.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
