12 jun 2004, 20:01

Скъса ме 

  Poesía
1802 0 5
Бял лист бях –
Накъса ме.
Сега събираш парчетата.
Някога пишеше с удоволствие
Върху гладката ми повърхност,
Сега със сълзи ме мокриш.
Разпадам се.
С всяка капка мастилото се размива.
Бавно, без да искаш
Спомените изтриваш.
Пусни ме.
Нека ме отнесе вятърът.
Боли ли те?
Сигурно.
А мен не ме попита.
ИзхвърлИ ме,
Нека почивам.

© Кери Исова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??