Скъса ме
Бял лист бях –
Накъса ме.
Сега събираш парчетата.
Някога пишеше с удоволствие
Върху гладката ми повърхност,
Сега със сълзи ме мокриш.
Разпадам се.
С всяка капка мастилото се размива.
Бавно, без да искаш
Спомените изтриваш.
Пусни ме.
Нека ме отнесе вятърът.
Боли ли те?
Сигурно.
А мен не ме попита.
ИзхвърлИ ме,
Нека почивам.
Накъса ме.
Сега събираш парчетата.
Някога пишеше с удоволствие
Върху гладката ми повърхност,
Сега със сълзи ме мокриш.
Разпадам се.
С всяка капка мастилото се размива.
Бавно, без да искаш
Спомените изтриваш.
Пусни ме.
Нека ме отнесе вятърът.
Боли ли те?
Сигурно.
А мен не ме попита.
ИзхвърлИ ме,
Нека почивам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кери Исова Всички права запазени
Ти си гений ! От теб ще излезе нещо велико! Браво
