Скъсах завесата
на дъждовете,
когато пристъпи навън.
Топло е в стаята.
Топло и истинско.
Вече не искам,
вече не мога
от боговете да крада огън.
В теб има толкова много.
Светло е в стаята.
Плетени трепети
втъкна в косите ми.
Сбъдна ме в шепот.
Пълна е стаята с теб,
със ръцете ти...
Стаята някак е цветна...
Скъсах завесата
на дъждовете,
криеща теб във безкрая.
Стига ми вече!
Не искам завеси
между дъха си
и рая.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Мавродинова Todos los derechos reservados
