May 21, 2007, 12:25 PM

Скъсах завесата 

  Poetry
970 0 8
Скъсах завесата
                            на дъждовете,
когато пристъпи навън.
Топло е в стаята.
Топло и истинско.
Вече не искам,
                         вече не мога
от боговете да крада огън.
В теб има толкова много.
Светло е в стаята.
Плетени трепети
                         втъкна в косите ми.
Сбъдна ме в шепот.
Пълна е стаята с теб,
                         със ръцете ти...
Стаята някак е цветна...
Скъсах завесата
на дъждовете,
криеща теб във безкрая.
Стига ми вече!
Не искам завеси
                  между дъха си
                  и рая.

© Елица Мавродинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??