Скъсах завесата

Poetry

1.2K 0 8

Скъсах завесата
                            на дъждовете,
когато пристъпи навън.
Топло е в стаята.
Топло и истинско.
Вече не искам,
                         вече не мога
от боговете да крада огън.
В теб има толкова много.
Светло е в стаята.
Плетени трепети
                         втъкна в косите ми.
Сбъдна ме в шепот.
Пълна е стаята с теб,
                         със ръцете ти...
Стаята някак е цветна...
Скъсах завесата
на дъждовете,
криеща теб във безкрая.
Стига ми вече!
Не искам завеси
                между дъха си
                и рая.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

robert (Роберт Кулиани)

!!!

2009-10-03T06:49:04+03:00
Романтик (Христо Костов)

Започнах сега с този прекрасен стих!!! Поздрави, Ели!!!

"Стига ми вече!
Не искам завеси
между дъха си
и рая."
Тези думи ми харесаха много!!!

2007-05-21T16:14:56+03:00
Бисерче (Бистра Малинова)

Красиво!
Поздравления!

2007-05-21T13:27:45+03:00
alisa_wonderland-nikolaidragiev (Ники Ели)

Хахахахаха, Адамов, вдъхновението ти няма край!!!
Благодаря на всички, а Гонещият-завеси да се не обажда много-много, щото ще насъскам слона

2007-05-21T13:18:44+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Красиво!

2007-05-21T12:50:47+03:00