Скъсах завесата
Скъсах завесата
на дъждовете,
когато пристъпи навън.
Топло е в стаята.
Топло и истинско.
Вече не искам,
вече не мога
от боговете да крада огън.
В теб има толкова много.
Светло е в стаята.
Плетени трепети
втъкна в косите ми.
Сбъдна ме в шепот.
Пълна е стаята с теб,
със ръцете ти...
Стаята някак е цветна...
Скъсах завесата
на дъждовете,
криеща теб във безкрая.
Стига ми вече!
Не искам завеси
между дъха си
и рая.
на дъждовете,
когато пристъпи навън.
Топло е в стаята.
Топло и истинско.
Вече не искам,
вече не мога
от боговете да крада огън.
В теб има толкова много.
Светло е в стаята.
Плетени трепети
втъкна в косите ми.
Сбъдна ме в шепот.
Пълна е стаята с теб,
със ръцете ти...
Стаята някак е цветна...
Скъсах завесата
на дъждовете,
криеща теб във безкрая.
Стига ми вече!
Не искам завеси
между дъха си
и рая.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Мавродинова Все права защищены
