21 ago 2008, 6:59

Скъсани лъжи...

  Poesía
1.5K 0 3
 

Чух пукота на скъсани лъжи,

като спукване на маската на клоуна.

Истина ли беше, я кажи?

Или отново фантазията волна!

 

 

Пожелах си нещо преди да заспя,

преди парчетата да паднат на земята.

Измамата тогаз не можах да простя,

не дочаках пукването на зората!

 

 

Отекваше в тишината разпадаща се маска,

изчезваха лъжовни шевове в нощта.

Сбирах в шепи всяка закъсняла ласка,

хубаво беше, но само в съня...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зори Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...