Чух пукота на скъсани лъжи,
като спукване на маската на клоуна.
Истина ли беше, я кажи?
Или отново фантазията волна!
Пожелах си нещо преди да заспя,
преди парчетата да паднат на земята.
Измамата тогаз не можах да простя,
не дочаках пукването на зората!
Отекваше в тишината разпадаща се маска,
изчезваха лъжовни шевове в нощта.
Сбирах в шепи всяка закъсняла ласка,
хубаво беше, но само в съня...