Слънцето успя да ме измами,
вятърът излъга ме в нощта.
Като прашинка нейде ме отнесе
и се присмя. ”Ти слаба си жена.”
Слабост ли е, че звездите
привличат ме като дете?
И насън на воля тичам
сред тях в огромното небе.
Спират ме от път листата,
долавям шепота им тих.
Душата ми за миг се влива
в техния любовен стих.
Нима е слабост да те мамят
хора, птици, парещи очи,
нима е слабост да копнееш,
част да си от техните мечти.
МАРИЯ ТАНКОВА
© Мария Танкова Todos los derechos reservados